Diana Dimitrova

В продължение на много години работих в брандинг, ребрандинг и реклама. Като мениджър задачата ми винаги беше една и съща, независимо от клиента: да открия истинската същност на марката — това, което я прави различна — и да я представя така, че хората да я разпознаят и да й се доверят. Успоредно с това работих като радио и телевизионен водещ, което беше детската ми мечта.

По повечето мерки това беше успешен живот. И все пак, малко преди моята Опозиция на Уран — цикълът, по-известен като криза на средната възраст — започнах да питам какво всъщност е животът. Дали смисълът на моя е рекламният бизнес, който бях изградила? Кариерата в медиите? Да имам семейство и деца? Нямах отговор.

С времето въпросът се обърна срещу мен. Ако всяка марка има уникална същност, каква е моята?

Открих Human Design в края на 2012 г. по много "трансперсонален" начин — чрез интернет.

Първата ми реакция беше показателна: беше като тялото ми да се опитва да се качи в компютъра. Едва по-късно разбрах, че съм Генератор и че тази реакция има име — отговор.

Все още слушах това кратко интервю, когато започнах да търся повече. Така научих, че съм емоционална и че трябва да чакам, преди да взема решение, което е правилно за мен. Казах си: нека експериментирам с това чакане, преди да се запиша в курс. И докато чаках, продължавах да изследвам — и така намерих Международното училище по Human Design, където започна официалното ми обучение.

Нямах планове да стана професионален анализатор и мисълта за преподаване никога не ми беше минавала през ума. След първото четене на собствената ми карта единственото нещо, което знаех със сигурност, беше, че едва бях вдигнала завесата на едно знание, което в рамките на един час беше разкрило дълбините на моята природа, каквото нищо преди него не беше успяло.

Това, с което работих най-много в началото, беше експериментът на чакането. Като емоционален авторитет имам нужда от време за яснота — и колко време зависи от това колко значим е въпросът. Част от експеримента беше просто да видя какво ще се случи, ако не правя нищо освен да чакам, и по какъв път ще пристигне решението. Станах свидетел на нещо забележително: животът ти представя отговора в точното време и на точното място.

Изненадващо или не, Human Design ми даде отговорите на въпросите, които бях задавала.

Стъпка по стъпка стигнах до разбирането, че всеки може да живее по-щастлив и по-здравословен живот, като живее в съответствие с индивидуалния си дизайн.

Всеки от нас носи естествени, вродени способности — и еднакво естествени ограничения — които оформят личността ни, отношенията ни и това, което постигаме. Когато се опитваме да живеем според фалшива представа за това кои сме, животът се изпълва с разочарование, гняв, болест, самота и провал. Да се опитваш да бъдеш някой друг е като да плуваш срещу течението на реката на живота.

В известен смисъл правя за хората това, което някога правех за марките: разкривам същността и я правя видима. Разликата е, че с човек нищо не трябва да се измисля — то вече е там, записано в дизайна. Моята работа е просто да го опиша точно и да ти помогна да вземаш решения от него.

Изборът на правилния анализатор е интересен процес. Но на какво трябва да се основава? Следвате ли препоръката на приятел или изследвате кой е най-опитният практик в областта? Ще се чувствате ли по-комфортно да работите с мъж или жена? И така нататък.

Според мен най-добрият избор е да следвате собственото си вътрешно усещане за това, което е правилно. Това има общо с намирането на някой, с когото резонирате, с когото усещате връзка — и с доверието, че ако пътищата ви са се пресекли, вероятно има причина.

Ако четете тази страница, предполагам, че сме свързани по някакъв начин или че нещо тук е привлякло вниманието ви. Но е напълно възможно да не сте съвсем сигурни защо сте тук или откъде идва този интерес към консултация.

Затова моят подход е винаги да проведем кратък разговор първо, преди да преминем към какъвто и да е анализ или консултация.